Камионче за топла храна

ДОБРОВОЛЦИТЕ НА СВВ ГЕОРГИ – една година разнасяне храна и една мечта – да се сдобием с КАМИОНЧЕ ЗА ТОПЛА ХРАНА.

Кога: Петък, 26 март 2021 г. от 17.50 ч.;

Къде: Паркинга при спирка на линия 3 на метрото "Университетска болница" (вляво от Арката при входа на Александровска болница);

Какво отбелязваме: Благовещение и 1 година, откакто заради пандемията от коронавирус "Доброволците на Свв Георги" вече нямахме възможност толкова да посещаваме болните и затова започнахме допълнително да разнасяме храна по домовете на нуждаещи се и болящи.

Близо три месеца вършихме това ежедневно, като покривахме практически цяла София. Когато първоначалните тежки мерки се поразхлабиха и много от нас трябваше да се върнат на работа, нямахме възможност да продължим да носим храна на толкова много хора всеки ден. Продължихме с много старание, а по-късно по съвет на нашия мъдър патрон еп. Тихон, за тези, които са във възможност да напускат домовете си, започнахме и да раздаваме храна на място при входа на Александровска болница. Разбира се, през цялото време не сме преустановили да носим храна и по домовете на нуждаещите се, които са в невъзможност да дойдат на място.

Понастоящем, близо 1 300 души на месец получават храна. Раздаваме всеки вторник петък и неделя от 18:00 тук, при спирката на метрото, вляво от арката на Александровска болница. Хората се редят повече от час, независимо от асмосферните условия, някои пътуват доста дълго.

Какво ще се случи: Ще раздаваме храна на събралите се около стотина души от едно малко камионче-играчка с помощта на Йоан (3 г.) и Софи (9 г.) – нашите най-млади доброволци, които участват вече повече от 6 месеца в начинанието ни, заедно със своите родители.

Разбира се, първо еп. Тихон ще произнесе кратка молитва.

Ще поговорим за милосърдието, грижата и мечтата, а най-вече, за сбъдването ѝ. Дори с нещо малко, но истинско – КАМИОНЧЕ ЗА ТОПЛА ХРАНА.

Ще призовем желаещите да се включат.

Каква е целта:

1. Това малко камионче-играчка да "порасне", да стане кухня, за да готвим и на място да раздаваме топла храна на хората.

2. Да се присъединят още желаещи да участват в това вълнуващо служение, в което децата узряват, възрастните стават деца и всички заедно се учим какво е любов, грижа и милосърдие.

Да припомним, че да вършиш добро е личен дълг на всеки, който има повече от една „риза” и повече от един хляб в къщи, да дадем възможност на повече хора ЛИЧНО да се включат в добротворството.

Ние не искаме да ни дават пари, а сърца и ръце, за да можем заедно да осъществим тази мечта (да се сдобием с камионче за топла кухня) действителност и да продължим да мечтаем нататък заедно. Вече повече, по-силно и по-вдъхновени. За Слава Божия и за подкрепа на болящите и страдащите. "Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина." Пс. 113:9.

3. Повече нуждаещи се да научат и да дойдат да получат храна, грижа и подкрепа.

Кои сме ние и какво правим:

Доброволците на Свв. Георги сме група хора с най-различно занятие, възраст и положение, които вярваме и на дело и с молитва се стараем да вършим добро и да бъдем милосърдни към хора болящи, страдащи и нуждаещи се. Събрахме се преди около година и половина около Параклиса „Св. Мчк. Георги Софийски Най-нови” в Александровска болница и след проведено обучение започнахме да подпомагаме болни в тяхното изпитание чрез посещение, утеха и подкрепа. От началото на пандемията Ковид започнахме да разнасяме по домовете, а по-късно и да раздаваме на място при Александровска болница храна.

Ние подпомагаме, освен с храна и с пазаруване на лекарства, продукти от първа необходимост, при домашни и битови въпроси, за съдействие с общини, социални служби, болници, лекари.

Никога не забравяме, че основното, за което се събрахме и което ни дава сили да продължим, е желанието ни да подкрепяме болящи и нуждаещи се в изпитанията, с които те се борят, но не им достигат сили да се справят сами, а и нямат друга възможност за помощ.

Основното ни служение е да утешим и подкрепим боледуващи, страдащи и хора в тежка нужда.

Получаваме сила и съдействие от Господ Иисус Христос и особоено от четиримата светци с имената Свети Георги, закрилници и помощници на страдащите, от неколцина сърцати и милосърдни дарители, от доброволците и техните семейства, та с време, средства и усилия да се стараем да вършим добро.

Всичко, което вършим и за което се молим е безкористно и безвъзмездно, и тези, които се присъединяват към нас приемат това условие.

Нашите послания за вярата:

Основният смисъл на поста не е да се лишаваме, а да се приближим към Бога като се откажем от всичко излишно. Това е истинската жертва, което всъщност не е кой знае колко голяма, защото ние нито имаме нужда от толкова много храна, нито толкова забавления, всъщност повечето ние живеем в истинско изобилие, ако го сравним с това на нашите предци от недалечното минало. Отличаването на важното от маловажното е същността на поста, като влагането на време, сили и старание именно за важното е това, което се стараем да правим. Ако можем и да помогнем на нуждаещия се, като направим нещо добро не само за себе си, сме изминали още една крачка по пътя, който води към небето.

Благовещение и Евангелие е едно и също. Благата вест, която получава Света Богородица е същата, която Апостолите разнасят до всички краища на света. Това е послание на любов и надежда за страдащите, нуждаещите се и обезнадеждените. Защото човек може да е в много тежко положение, както мнозина, които виждаме и сме виждали, но и същевременно да има надежда и да получава любов. Лиши ли се от тях, тогава вече всичко е свършено. Това е нашата вяра, обещанието на Господ Иисус Христос и насоките за тези от нас, които са забравили какво е да бъдеш милосърден, да вършиш добро, да имаш състрадание, да си християнин и човек на дело.

Ние сме недостойни, имаме много несъвършенства и вършим грешки. Лесно е да бъдем силни, когато се сравняваме със слабите, да бъдем богати, когато гледаме тези, които нямат нищо, да свършим нещо малко и да се хвалим и успокоим. Бог не изисква от нас, но ние се стараем да живеем така, че мъничко поне да Го зарадваме. Защото Той ни е дал всичко, а сам няма нужда от нищо. Това е и заветът Му, да дадем на тези около нас, които са онеправдани - любов, грижа, надежда, като израз на нашата вяра и без да искаме или получаваме нещо в отплата.

Хората често питат, до кога ще даваме храна. Едва наскоро разбрахме, че този въпрос е поставен, защото на много места през зимата получават, но през останалите три сезона няма. Ние вярваме че Бог ще продължи да подкрепя това скромно начинание и чрез дарители и доброволци, както вече цяла година не сме спирали, ще продължим и напред без прекъсване. За да стигне до повече хора посланието, че не са сами, че имат надежда и подкрепа в молитва и на дело.